Новини
Българският СОЛВИТ център през 2023 година
За седемнадесетгодишния период от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) до 31 декември 2023 г. Българският СОЛВИТ център е получил общо 7748 жалби от граждани и фирми.
В периода 1 януари – 31 декември 2023 г. в националния СОЛВИТ център са постъпили 610 жалби от граждани и представители на бизнеса, което представлява увеличение спрямо броя на получените жалби в рамките на предходната година.
От получените 610 жалби, 266 са отговорили на критериите за допустимост на СОЛВИТ и са били приети като случаи за разрешаване.
Видно от горната графика, през 2023 г. отново се наблюдава растяща тенденция в получените жалби и реални случаи, което може да се обясни с възстановеното от началото на 2023 г. поддържане на Фейсбук страницата на Българския СОЛВИТ център, както и с по-активната през годината комуникационна дейност на центъра. Постепенно се преодоляват и последствията от Ковид кризата, и хората отново се възползват от правото си на свободно движение.
И за периода 1 януари 2023 г. – 31 декември 2023 г. продължава тенденцията Българският СОЛВИТ център да обработва много повече случаи в качеството си на местен СОЛВИТ център, като помага на български граждани, възползвали се от правото си на свободно движение и срещнали трудности с администрацията на друга държава - членка на Европейския съюз (245 случая). Значително по-малко са случаите, в които граждани на други държави - членки на ЕС, срещат трудности с българската администрация и се обръщат към СОЛВИТ за съдействие (21 случая). В периода 1 януари 2023 г. – 31 декември 2023 г. успешно разрешените случаи са 243 бр., като при 226 бр. Българският СОЛВИТ център е бил в качеството на местен СОЛВИТ център, а при 17 бр. - водещ СОЛВИТ център.
В голяма част от случаите гражданите, обърнали се за съдействие към СОЛВИТ, изпращат своите благодарности и положителни отзиви за мрежата като цяло, и в частност за екипа на българския СОЛВИТ център. В редките случаи, при които е изразено неудовлетвореност от страна на граждани и/ или бизнес, това се дължи на факта, че конкретният случай не може да бъде разрешен с неформалните средства, с които си служи СОЛВИТ мрежата или лицата неправилно са потърсили съдействие от СОЛВИТ, без проблемът им да покрива критериите за допустимост, за да може да бъде въведен случай срещу друга държава членка. Сред най-често срещаните причини за отхвърляне на запитванията по СОЛВИТ, се открояват липсата на нарушение на правото на Европейския съюз и липсата на отговор от страна на лицата, обърнали се за съдействие към СОЛВИТ и впоследствие непредставящи необходимите документи и/ или информация с оглед въвеждането на случай срещу другата държава членка.
Всеки СОЛВИТ случай носи информация за област от националното законодателство, в която България или друга държава членка не е въвела напълно или не прилага правилно правото на Европейския съюз.
Получени жалби в Българския СОЛВИТ център по области - 01.01.2023 – 31.12.2023
И през 2023 г. най-високият процент от жалби, постъпили в Българския СОЛВИТ център, отново е в областта на социалната сигурност (81%), която е пряко свързана с по-голямата мобилност на гражданите в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Другите области, в които са получени по-висок процент жалби, са разрешенията за пребиваване, възстановяване на ДДС, визи, признаване на професионални квалификации и шофьорски книжки. Българският СОЛВИТ център е отговорил и на доста граждани/ фирми, които са отнесли оплакването си към нас, без то да попада в областите от компетентност на мрежата (N/A), или поставя общи въпроси, които са препратени на Вашата Европа Съвети или други институции или мрежи.
Социалната сигурност остава най-значимата област, създаваща пречки пред гражданите за реализирането на правата им в рамките на Вътрешния пазар. Това също е и областта с най-много регистрирани случаи на ниво ЕС в рамките на цялата мрежа СОЛВИТ. Причините за това се коренят отчасти в самия начин на регулиране на материята в европейското законодателство, в което е използвана техниката на координацията на националните законодателства на държавите членки, а не тази на хармонизацията, което затруднява тълкуването и прилагането на нормите. В допълнение, налице са неясноти и празноти в законодателството на ЕС в тази област. Например, не е посочен конкретен срок, в който компетентните институции следва да изпращат отговор на получени запитвания от страна на институциите на други държави членки. Именно във връзка с тази липса на посочен конкретен срок са и най-масовите оплаквания на български граждани в областта на социалната сигурност. Гражданите очакват с месеци, а понякога дори и с години формуляри от други държави членки, които са им необходими, за да могат да се възползват от предоставените им от европейското законодателство права в областта на социалната сигурност.
За отчетния период най-голям брой жалби са постъпили срещу Франция – 106 бр., Германия – 101 бр., Италия – 85 бр., Кипър – 71 бр., Гърция – 59 бр., Испания – 49 бр., следвани от Португалия – 24 бр, Чехия – 16 бр., Белгия – 13 бр.
По-малък е броят на жалбите срещу Австрия – 8 бр., Дания – 8 бр., Словакия – 8 бр., Ирландия – 7 бр., Нидерландия – 7 бр., Полша – 7 бр., Хърватия – 5 бр., Малта – 5 бр., Унгария – 4 бр., Швеция – 4 бр., Норвегия – 3 бр., Румъния – 3 бр., Люксембург – 2 бр., Естония – 1 бр., Литва – 1 бр. , Латвия – 1 бр.
Имаме и 12 бр. жалби, свързани с Обединеното кралство.
